Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2014 19:27 - Renaud Verley ^ part 3: Interview _ Рено Верле ^ част 3: Интервю
Автор: belamielami Категория: Изкуство   
Прочетен: 4151 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.01 23:35



Пред вас е едно от редките интервюта през последните 15-20 години на Рено Верле (Renaud Verley), което той даде в края на 2010 година пред Fred Regent, и което беше публикувано през 2011 в електронен вариант за TDC.com В него той споделя спомени около снимките на един много популярен навремето, но не оставил чак толкова голяма следа в историята на киното филм: "Пътищата на Катмаду" ("Les chemins de Katmandou").







Един филм от края на 60-те, в който ставаше дума за хипита, дрога, за младежки бунт срещу обществото и разминаване в ценностната система между тогавашното младо поколение и техните родители. Малко старомодна като кино език, тази лента обаче носи безпогрешно духа на онези бурни и паметни години, белязали посетнешното ни развитие и до днешни дни. Рено говори с много топлота за своите екранни партньори Серж Гинсбург (Serge Gainsbourg) и Джейн Бъркин (Jane Birkin) - две истински икони на времето, шеговит и сериозен, впечатлителен и самокритичен, здраво стъпил на земята и несъжаляващ за нищо.
Нека видим този текст, който преведох още тогава и бог знае защо забавих чак толкова, и за който се постарах да подбера подходящи изображения. :-)







Първото нещо, което веднага забелязвате по телефона, когато говорите с Рено Верле е, че той има точно същия глас, както във филмите, в които играе вече повече от четиридесет години - един невероятно младежки глас, с лек северен акцент, тъй като е роден в Лил. Като начало най-малкото, което можем да кажем, е, че през 1969 г., на двадесет и три години, той беше чернокос, с бяла кожа бързо добиваща бронзов загар, и наистина много красив. В допълнение, тъй като той не играеше и никак зле в комедии, не е изненада, че тогава получи главна роля на разочарован студент от 60-те години (на име Оливие) във филма “Пътищата на Катманду” на Kajat (Cayatte), и където семейната двойка Серж Гинсбург – Джейн Бъркин бяха част от актьорския състав.



Като член на журито на Ротари клуб в национален конкурс за красноречие в родния Бретан - 9. II. 2010 г. , Пемпол (Paimpol)
 
В продължение на години, Рено Верле води живота, който си е избрал: съпруг, баща и дядо, той рисува, пише, занимава се с ветроходство, реставрира къщи и ако е актьор вече само от време на време, това не предизвиква у него съжаление или горчивина, и той няма нежелание да говори за снимките на филма “Пътищата на Катманду”, популярен и скъп за времето си филм, който се опита да опише света на хипитата, но в крайна сметка показа средния французин , което си е вече документ и нещо повече от кино. Неизчерпаем като енергия, на Рено Верле понякога му е трудно да се сдържи на едно място повече от два часа при неговия динамичен график.


 
 
Въпрос: “Пътищата на Катманду” е оригинален сценарий на Рене Баржавел (Rene Barjavel) и Андре Кайат (Andre Cayatte). Как се роди самия филм ?
 
Имаше по това време един продуцент на име Анри Дойчмайстер (Henry Deutschmeister), който подкрепи реализацията на филма. Той спечели много пари в Индия, но те бяха в неконвертируема индийска валута и затова той реши да направи филма там, а да бъде разпространяван в Европа, където да реализира съотвената печалба. Аз трябваше да играя във филма на Лукино Висконти (Luchino Visconti) “Залезът на боговете” ("Les damnes"), а Кайат ме беше видял вече в “Особен урок” ("La lecon partculiere") на Мишел Боарон (Michel Boisrond) – един филм, който още не беше пуснат по кината, но се въртеше на предпремиерни прожекции пред хора от киноиндустрията, когато ме попита дали искам да участвам в “Пътищата на Катманду”. Той ми даде тогава един съвсем суров сценарий, но аз веднага казах да. Това, което ме порази веднага в Кайат ( бидейки на маса с него в частност), беше, че той винаги имаше обяснение за всичко, че изпитваше абсолютната необходимост да обяснява нещата без да спира!
 
 
Въпрос: Вие сте били тогава в три различни страни за този филм: във Франция, Индия и Непал. Какъв беше ритъмът на снимки ?
 
Първо отидох сам с Кайат и операторския екип в Непал, за да заснемем сцените с пейзажи (”чайките”, както казваме на езика на киното), което продължи две седмици. Това са онези сцени, в които ме виждате с колело, например, или когато търся Джейн .... След това снимахме в студио във Вансен (Vincennes), в декор. Останахме там дълго време, почти месец. Това са всички интериори, които трябваше да представят в Катманду офисът на туристическата агенция на Тед (ролята се играе от Серж), хол, спалня, но също така и бърлогите на Джейн и на хипитата. Това бяха също така и сцените извън Париж, където ме виждате по време на събитията от май 1968, когато всъщност бяхме януари 1969 и сме напълно естествени и потопени в атмосферата на онова време ! Към това трябва да прибавя и снимките в Париж, където заснех сцените с Елза Мартинели (Elsa Martinelli), която играе майка ми. Живеех в Сент-Жак (Saint Jacques), а Серж и Джейн бяха от другата страна на Сена, в хотел “Rue Des Beaux-Arts”, така че когато шофьорът идваше да ме вземе всяка сутрин, вземаше и тях, и заедно отивахме в студиото. Всъщност в бара на хотела ние бяхме представени един на друг за първи път. В колата, Серж винаги говореше, че трябва да пея, че той ще напише песен за мен, а аз му отговорях, че това е навъзможно, защото аз не мога да пея. Той ми каза: “Не, не, хората не те познават, те трябва да чуят гласа ти ..... “ След три седмици или месец по-късно ние заминахме за Непал и Индия, този път с целия екип, но Анри Дойчмайстер почина точно преди тръгването, така че неговата съпруга трябваше да поеме продуцирането. Тъй като нямаше опит в тези неща, тя делегира права на директора на продукцията Улрих Пикар (Ulrich Picard), а това ни създаде много проблеми. Много неща се объркаха в Джайпур (Jaipur). В крайна сметка, аз трябваше да остана повече от четири месеца за тази сесия, което беше доста дълъг период от време.
 
 
 
 
Въпрос: Вие присъствате в повечето сцени .... Защо Кайат беше наел Гинсбург ?
 
Не знам. Мисля, че Кайат първо искаше Джейн и тогава изборът на Серж дойде от само себе си. Кайат, разбира се, вземаше тези решения. Трябва да ви кажа, че по време на целите снимки, Серж беше много “цапнат в устата”. Той постоянно мрънкаше заради фалшивите си мустаци и попита Кайат: “Може ли да ги обръсна?”. Аз също се чувствах неудобно с моите изкуствени косми, с които трябваше да изглеждам, че имам брада на три-четири дни. Серж, тогава все още изглеждаше физически много внушителен, но той имаше и много развито чувство за хумор. Първи започна да се шегува с тези неудобства и каза: “Ако някой иска да ме целуне по двете бузи, ще е по-удобно да мине отзад, защото гледката на носа, ушите .... , никак не е безопасна !”. Той много заиграваше с имиджа си на агресивен и лош тип .... По време на една от първите ни срещи в хотела, дойдоха много журналисти и фоторепортери, за да ни интервюират и снимат отвън. В един момент, едно куче мина покрай нас, Серж се завъртя и го ритна, което накара Джейн да изкрещи. Естествено, кучето избяга лаейки, но веднага след като репортерите си отидоха, Серж тръгна да търси кучето, за да го погали, да му даде захар и да му се извини.
 
 
 
Въпрос: С изключение на сцените във Франция, Гинсбург играе малко с вас в Индия и Непал. Какви са вашите спомени оттам ?
 


Серж винаги беше с нас, защото той съпровождаше Джейн, когато тя имаше снимки за някоя сцена – макар че никак не му се напускаше Париж. Ние двамата се разбирахме много добре, но той беше много ревнив. Той ме обичаше, но беше подозрителен и от най-малкото нещо, а аз вече бях женен, имах дете и жена ми беше понякога на снимачната площадка (смее се) ! Той имаше проблем с момчетата, които бяха по-красиви от него, макар че той имаше много повече чар, отколкото повечето от тях. Джейн беше много, много красива по онова време, много сладка и нежна ....



Серж и тя, обаче, не бяха от онези двойки, които се целуваха във всяко кътче и по всяко време, но ясно се виждаше и усещаше голямата симбиоза между тях. В края на снимките, аз останах сам за последните сцени, тези, където съм с хората от най-ниската каста в селото. Пушех много по това време и бях почти изчерпал запасите си от “Gauloises”. Преди да си тръгне, Серж ми остави три или четири пакета “
Gitanes” и ме посъветва, да не дърпам много навътре дима и да ги пестя. Не го попитах защо, макар, че скоро разбрах.
 
 
 
 
Въпрос: Кайат е възрастен по онова време, режисьор от “старата школа” и да се работи с него наистина ли се оказа толкова трудно, колкото винаги е твърдял Гинсбург ?



 
Кайат беше много организиран, супер сериозен и когато решеше нещо, то ставаше така, а не иначе. С него можехме да изминем километри, за да направим един прост план, когато същото нещо можеше да стане в непосредствена близост до нашия хотел ! Той харесваше “натоварването” в играта, също и когато правим жестове, “така че хората да почувстват”, а и защото, както вече ви казах, той обичаше да се обяснява, да бъде детайлен. Веднъж Серж започна импровизиран диалог с една статуя на слон: “ Знаеш ли - каза той с нисък глас - това е страхотно, Кайат ще бъде щастлив, защото аз съм тук и говоря с теб, а това означава, че аз съм идиот, защото съм грешен! Ти подготви защитата, когато дойде той !”( Смее се ). И така беше през цялото време, през цялото време ....


Но това не означава, че той беше несериозен в работата си. Никога не се наложи да преснимаме сцена, заради това, че не си знаеше текста или поради това, че често се шегуваше. На Кайат никак не му допадаше цялата тази бъркотия, но той не можеше да разбере, че това е начинът, по който Серж всъщност се разкриваше и подготвяше за работа.
 
 
Въпрос: И все пак не може да се каже, че той е много убедителен в ролята си ....
 
Честно казано, ако се вгледате, дали ще откриете, че има един сред нас, който да е убедителен (смее се) ? Джейн, в краен случай, но по свой начин .... Никой не повярва, а и аз самият не можех да повярвам. Обичах Кайат, но той ме притесняваше значително, но независимо от това аз го оставих да води нещата. Смятах, че е по-малко уморително да направя това, което той иска, отколкото да споря и да обсъждам с него всеки път нещата ....
 



 
 
Въпрос: Самото пътуване, обаче, си струваше ....
 
О, не мога да ви кажа, че когато камерата не се въртеше, ние скучаехме. Първите два или три дена в Непал беше страхотно, посетихме Катманду ..... В Индия нямаше кой знае какви забавления ! Беше ни забранено да пием, нищо. В Джайпур бяхме отседнали в едно невероятно място, хотел, който някога е бил дворец на махараджата. Там имаше частен клуб, нещо като малък бар. Само там можехме да пийнем по нещо, но тъй като хората там не употребяваха алкохол, имаше само един вид местно евтино вино. Ние често се хранехме заедно, аз, жена ми, Серж и Джейн. В хотела имаше една група от възрастни дами, американки, които бяха на екскурзия. Серж беше пълен с идеи. Предложи да направим екскурзия на 50-60 мили от хотела. Като се има предвид състоянието на пътищата тогава, отне ни два часа, за да стигнем до платото, към което бяхме тръгнали. Тръгнахме рано сутринта с храна. В колата беше 40 градуса, а освен това ядяхме само пиле ! Резултатът беше, че когато в един момент Джейн отвори картонената кутия с порцията си пилешко, то беше пълно с червеи! Мислех, че ще припадне, но тя се отнесе много спокойно .... Веднъж пък, когато отидох да се облекча, се озовах с тигър точно пред мен. Цяло щастие беше, че той сигурно вече беше ял ! Друг път бяхме нападнати от оси и трябваше да търсим убежище в колата , но те ни обсаждаха в продължение на 30 минути- Серж този ден не беше там. Много от нас имахме чревни проблеми и то много често ....
 

 
 
Въпрос: Означава ли това, че Гинсбург постоянно се е оплаквал ....
 
Не, той беше дори от тези, които гледаха философски на нещата. Там имахме няколко страхотни дискусии с будистки монаси. Всичко това очарова Серж, той слушаше внимателно и казваше, че е страхотно. Интерсуваше се от всичко и когато гледаше към небето или храмовете, той го правеше в захлас. Това беше един сладострастник, но естет сладострастник, ценител на хубавите неща. Той беше като истинско дете.
 
 
Въпрос: Във филма е включена една сцена на кремация край реката ....
 
Ах, това е нещо реално. Е, не съвсем, тъй като това е за филма, но искам да кажа, че това се случваше всеки ден и там изгаряха своите мъртъвци, и по-лошото е, че миризмата много наподобява тази на печено прасе ! Спомням си, че Серж дойде на една от тези церемонии, грандиозна наистина, като в един момент той каза: “Това възбужда апетита, тази миризма ... Наистина, писна ми от пилета! “ ( Смее се )
 

 
 
Въпрос: Чувал съм, че една нощ в хотела, Гинсбург и Джейн са пушели хашиш, на Джейн и е прилошало и той е трябвало да се обади за лекар.... Какво знаете за това?
 
В действителност ние нищо не чухме, разбрахме чак на следващия ден, защото цялото място е много размирно и шумно.Казаха, че тя смъкнала всички завеси, започнала да плаче и да крещи, и т.н., Серж се паникьосал за нея ..... Дори полиция пристигнала. Любопитството беше голямо, а притеснението от екипа също, защото Джейн имаше много важна роля в целия филм, но след това нещата се подредиха. Във всеки случай, всички французи, които живееха там, бяха на хашиш, но мога да кажа, че на снимачната площадка почти всички пушеха. Донесох малко на брат ми, който ми беше поискал и вкусих веднъж, когато се прибрах в Париж, но това е всичко. Но за хората там това беше като аспирин, един вид средство за лечение – вземаха го, когато имаха нужда от лекарство. Дори децата на седем или осем годишна възраст пушеха – така се лекуваха всякакви болести, от главоболие до болки в стомаха и т. н. Аз все още продължавам да се чудя на всичко това. Чужденците пушеха шест или седем цигари на ден.
 
 
Въпрос: Джейн Бъркин беше казала, че по време на снимките, когато видяла всички тези бедни и гладни хора, им давала тайно от своята храна ....
 
Не помня това, но храната, както ви казах, не беше особено годна за консумация. Лошото е, че съм виждал хора в Индия по пътищата, и тези хора, сред които имаше жени и деца, протягаха ръце за просия , когато преминаваше Ролс Ройса на махараджата! Когато си спомням тези неща, още ми става зле и ми се повръща в продължение на пет-шест дни .... Но от друга страна помня също така усмивките, особено на хората в Непал, не в Индия, в Непал. Те бяха много бедни, но се усмихваха. Също така бяха и много, изключително набожни. Във филма сцената, в която ме виждате да открадвам и да режа Буда с трион .... Асистентите бяха направили една дървена статуя и я бяха монтирали в предната част на храма. Тя остана там и на следващия ден, когато дойдохме да засненем сцената, открихме цветя, свещи и тамян пред нея ....



 
Въпрос: Виждахте ли се с Гинсбург и Джейн след снимките ?
 
Да, в частност, ние се видяхме на премиерата на филма. Дойдох облечен в копринени дрехи, които си бях донесъл от Индия и изглеждах така, сякаш бях облечен с пижама. Дори не останах в салона – веднага след като прожекцията започна, аз излязох ( Не обичам, наистина, да се гледам на екран, и в допълнение знаех, че нещата не са се получили) и отидох в хотела, където трябваше да се проведе приема след премиерата, за да изпия един пунш. След края виждам Леон Зитрон (Leon Zitrone) устремен към мен, за да ми стисне ръката и за да ми каже, че филмът му е харесал и т. н. На шега, за да стане весело, аз изтърсих: "О, ти, аз те познавам, ти си от телевизията, нали ?” Той пребледня, пусна ми ръката и помислих, че ще ми зашлеви един шамар. Серж, който стоеше точно зад Джейн, реши, че всичко това е страхотно. А иначе съм виждал Джейн няколко пъти във Великобритания.
 
 

 
 
Въпрос: “Пътищата на Катманду” успя ли да напълни залите ?
 
Успя да направи това в провинцията, но не и в Париж, защото там не отивате да го гледате с децата си, а самостоятелно, като бой-скаут .... Повярвайте ми, ако имам добри спомени от този филм, то е до голяма степен благодарение на Серж и Джейн. Снимането на филми си остава едно място, една възможност, където можете да срещнете интересни хора, дори повече от интересни.










Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belamielami
Категория: Новини
Прочетен: 497626
Постинги: 75
Коментари: 43
Гласове: 112
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031