Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2011 22:55 - Валентин Бондаренко - той можеше да стане първият космонавт _ Valentin Bondarenko - he could become the first astronaut
Автор: belamielami Категория: История   
Прочетен: 3625 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.05.2011 11:57



На 23 март 2011 г. се навършиха 50 години от трагичната смърт на Валентин Василиевич Бондаренко, член на първия отряд от космонавти и една от най-загадъчните фигури от зората на космическите полети.



Неговото име и неговата личност бяха една от най-дълбоко пазените тайни на съветската космическа програма години наред. Дори западняците имаха само догатки за случилото се и просто "напипваха" името му, наричайки го Бойко или Бойченко. Американците съобщават за него през 1982, а руснаците заговориха и споделиха чак през 1986.

Все пак за първи път той е споменат мимоходом и без никакви уточнения от Герман Титов в неговата книга "Моята синя планета " през 1972 година : " Помня такъв случай. На брега недалеч от мен седеше възрастен мъж, вперил поглед в плувката. Изведнъж той се раздвижи, дръпна рязко въдицата и аз видях, как във въздуха се замята голяма риба. "Какъв кадър !" И Валя Бондаренко тутакси насочи кинокамерата към него. "

През всичките тези години, през които тегнеше абсолютно информационно затъмнение за него ( в типичен съветски стил ), се тиражираха какви ли не небивалици, фантасмагории и откровени тъпотии, подчинени на една единствена теза : Руснаците са имали опити за изпращане на човек в космоса преди 12 април 1962 г., работили са на принципа "Проба-Грешка", знаели са недостатъците на техниката си и са разчитали, че все един от полетите ще завърши успешно, като по-този начин са били решени с цената на всичко да бъдат първи в тази историческа мисия. Хазартна теза, насаждана от средите на така наречените тогава западни демокрации, внушения достойни за съжаление и присъщи на слугинажната и клоакна журналистика. Но това е друга тема.




Този изключително красив и много обаятелен момък е бил един от потенциалните двама или трима кандидати, върху които е можел да падне окончателния избор да бъде първият човек летял в Космоса, а с това името и ликът му завинаги да останат в паметта на цялото човечеството. Но за съжаление не се е случило така .....

Пилотираните полети в Космоса, чието начало е поставено в началото на 60-те години на миналия век, нямат аналог в човешката история. Началото е трудно, евентуалните жертви са в графа "Планирани"  и винаги са незбежни. Когато обаче познаваш човека, когато си бил с него в живота или работата, болката от загубата е нетърпима. Така е за всички близки. За тези, които са по-встрани и от дистанцията на времето остава тъжната привилегия да помнят, да напомнят, да обясняват случилото се и да не забравят техните имена.

Една от първите космически драми е на Съветския съюз. Валентин Бондаренко е първи в списъка на онези, които застанали на звездния път, не достигат до заветната цел.
Той се ражда на 16.II.1937 г. в Харков, на улица "Херцен" №15 в семейство на работници в кожена фабрика. Майка му до края на живота си остава такава,а баща му се издига до началник на цех още преди войната. След нейното начало, Василий Григориевич заминава доброволец на фронта, а след тежкото лято и есен на 1941 по фронтовете на Украйна, откъснат в дълбокия тил става партизанин. До 1945 година е награден със седем бойни награди.
Четири годишния тогава рус като метла Валентин заедно с майка си и своя по-голям брат преживяват  окупацията в родния град и щастливо оцеляват някак си в нея. След войната хлапето се учи с лекота и с интерес. В горните класове на мъжката гимназия №93 започва да се занимава с авиация и завършва отделението за пилоти на Харковския областен аероклуб. Веднага постъпва през 1954 г. във Ворошиловското военно авиационно у-ще и след поредица от реорганизации и закривания съдбата го отвежда накрая в Алмавирското в Северен Кавказ, където завършва през 1957 г. с отличие. Между 19 декември 1957г. и 28 април 1960 г. служи на различни места като старши пилот главно в Прибалтика около гр. Каунас в части на военно-морската авиация ( Кандидатите за космонавти са били предпочитани от тези подразделения, защото се е смятало, че имат по-добра ориентация и летят в по-сложни условия. Гагарин също е бил в тях до включването му в отряда на космонавтите ).
Има 288 летателни часа на самолети Як-11, Як-18, МиГ-15 УТИ, МиГ-15 БИС, МиГ-17. Военен летец 3 клас.




Като летец от Военно-морския флот - 1958 г.


Валентин се проявява като талантлив летец. " Трудолюбив. Обича да лети, в полетите не изостава. Пилотира умело, грамотно, уверено .... " - така е написано в атестационната книжка на курсанта и на летеца-изтребител Бондаренко. Основното е, че той е искал и е продължавал да се учи в летенето. Когато в полка идва комисия за подбор на кандидати за отряда на космонавтите, командирите посочват първо него, да се яви на събеседване. Междувременно още докато е курсант, Валя, както го наричат най-близките му роднини и приятели, успява да се ожени и през 1956 г. му се ражда син, Александър ( Олександр по украински ). Бащата няма още и 20 години, но е много горд със своя наследник, който е взел косите на татко и неговото умно, високо чело.




Анна Бондаренко, синът Александър и Валентин Бондаренко - 1956 г.

На 31 май 1960 г. старши лейтенант Бондаренко, Валентин Василиевич е зачислен във военна част № 26266 в Москва. Зад този номер се криело военното градче "Чкалов", където започнали да се провеждат тренировките на първите двадесет космонавти, които след това било прието да се наричат "Гагарински отряд". Валентин се оказва най-младият измежду тях - само на 23 години, 3 месеца и 12 дни. След него се нарежда Герман Титов.



Дмитрий Заикин, Андриян Николаев и Валентин Бондаренко в Звездното градче - 1960 година

В спомените на своите колеги-космонавти, той е останал като нещо светло и паметно. И това е не защото за онези, които вече ги няма се говорят само хубави неща. Човекът просто е бил стойностен. " Валя беше много добродушен и весел момък - си спомня Павел Попович - Обичаше да се шегува и никога не се обиждаше, когато се поднасяхме с него. Той пееше прекрасно, имаше схрахотен глас, слух - не се поддаваха на никакви похвали. Наричахме го " Звънчето ". Всяка сутрин, а той живееше на най-горния етаж на спалното, Валентин изтичваше по стълбите и надничаше във всяка стая: " На физзарядка, на физзарядка !  - "Отлично играеше футбол ...."



Редки филмови любителски кадри на Бондаренко и други космонавти от Звездното градче

"Никой не беше по-добър в тениса на маса от Валентин, никой не можеше да го победи
- спомня си Алексей Леонов. - Той никога не се обиждаше на приятелските шеги и майтапи, ако беше "накиснат", се смееше заедно с всички. Когато у един човек чувството за хумор се разпростира и върху самия него, той, по правило, е добър човек."

" Понякога Валентин можеше да се разгорещи, но без злоба или желание да обиди - си спомня Георгий Шонин,  делил с Бондаренко една квартира. - Буквално за миг избухва и тутакси се изчервява, засрамен от своята несдържаност. Винаги съм се възхищавал на неговата самоотверженост и решителност. Имаше такъв случай, от който и досега ме побиват тръпки.На перваза на прозореца на петия етаж се показа момченце. Отдолу се събра тълпа. Започнаха да уговарят хлапето да се върне обратно, а то се боеше даже да помръдне. Валентин се изкачи по водосточната тръба, а мен косите ми настръхнаха още повече. Всеки един момент тръбата можеше да не издържи и  той да падне заедно с нея. Свали момчето от прозореца, хората долу го посрещнаха с радостни възгласи като герой, а той се  усмихна, махна с ръка и каза " Било е и по-сложно "..... Валентин много обичаше своя баща и се гордееше с него - бивш партизанин. Вечер, когато излизахме на балкона да подишаме чист въздух преди да заспим, той дълго и интересно разказваше за него, прекъсвайки се от време на време с въпроси :
- Казвал ли съм ти, че шапката на татко е в музея на партизанската слава ? "


В началото на 1961 г. първият отряд от космонавти е обхванат от приповдигнато настроение. Под сурдинка се обсъжда, че пилотиран полет предстои съвсем скоро, а всички 20 момчета са преминали и издържали пълната програма за неговата подготовката. Остават само някои заключителни тренировки, по-скоро за затвърждаване, отколкото за проверка. По график в Института за Медико-биологични изследвания Бондаренко е бил длъжен да започне 10 дневни  изпитания на 13 март. Сутринта той си взема довиждане със съпругата Анна и с майка си, целува сина си и тръгва. Казва им, че заминава в командировка за 10-12 дни.

Протичал десетият, последен ден от тренировката в барокамерата, намираща се в НИИ-7 на ВВС ( сега Институт за авиационна и космическа медицина ), в Москва, около метростанция Динамо. Изпитанията, Валентин  провеждал в обърнат режим на денонощието – денем траябвало да спи, а нощем да бодарствува.

Тренировката била тежка – ограничено пространство, пълна тишина, изменение на налягането, температурата, съдържанието на кислород и въглерод. Валя се справял отлично, организмът му понасял добре натоварванията. Всичко се приближавало към финала. Разрешили му да снеме от себе си медицинските датчици. Зачервената кожа той дезинфекцирал с памук напоен със спирт и без да погледне, машинално го хвърлил към кошчето за отпадъци. Памукът обаче попада върху котлончето с открит нагревател, на което си приготвял чай и подгрявал понякога храната. В наситената с кислород атмосфера и все още високото налягане ( 450 мм ), огънят бързо обхваща тясното пространство на барокамерата. Бондаренко прави опит да потуши пожара, но това в наситена с кислород среда само довежда до още по-бързото разпространение на огъня. Запалва се вълненият  му тренировъчен костюм. Той тръгва да гаси огъня по себе си, но безуспешно.

Ако до тук трабва да търсим вина, то тя не е пряко в него. Наситена с кислород среда, открит нагревател, вълнени дрехи. Всъщност руснаците правят своите изводи и по-късно обитаемите пространствата на космическите им кораби са изпълнени само с атмосферен въздух. Нещо, което американците не възприемат, дори след като екипажът на Аполо 1 през 1967 г. загива на Земята при идентична ситуация.

Нека се върнем на 23 март 1961г. Дежурният лекар е свидетел на всичко това, но той не е в състояние веднага на отвори вратата на барокамерата преди да е изравнил налягането в нея. Необходими са му няколко минути. Не бих искал да съм бил на негово място! Човек гори като факла пред очите ти, без да си в състояние да му помогнеш веднага....

Когато изнасят Валентин от барокамерата, той е в съзнание и през цялото време повтаря : “ Никого не винете, аз сам съм виновен “

След евакуацията, той е незабавно транспортиран до Боткинската болница.

Детайлно описание на следващите събития научаваме от книгата “ Руският доктор “, написана от Владимир Голяховски ( хирург – травматолог, поел пациента в отделението за неотложна хирургия ). Както си спомня той, това бил силно обгорен човек, зарегистриран като “ Сергеев, 24 годишен лейтенат от ВВС “ и е донесен на носилка. “Бях силно шокиран, - продължава Голяховски. – Целият беше обгорен. Тялото беше изцяло лишено от кожа, нямаше коса, не се виждаха очите. Това бе изгаряне от много висока степен. Но пациентът беше още жив....”

Голяховски забелязва, че човекът се опитва нещо да каже и се накланя към него. “ Ужасно ме боли. Моля ви, направете  нещо, за да махнете тази болка. Това са единствените думи, които той успява да разбере.

“ Сергеев” беше обгорен навсякъде, освен в основата на краката, където високите боти го бяха защитили от огъня."

С голям труд лекарите успяват да му поставят интравенозно вливане през краката ( никъде на друго място не са били в състояние да намерят здрави кръвоносни съдове) и му вливат болкоуспокояващи медикаменти. “ За съжаление Сергеев беше обречен и това беше ясно от самото начало”, - си спомня Голяховски. “ И все пак всеки от нас се стремеше да направи каквото може, за да облекчи ужасните му страдания “

Много сътрудниците от НИИ-7 са готови да дадат кръв и кожа за присаждане. За съжаление всички са безсилни. На лекарите се отдава да отложат смъртта на Валентин само с 16 часа.

Трагедия ......

 

Практичеки много години след това, Голяховски разкрива и друга тайна. Един от хората, съпроводили Бондаренко до болницата е Юрий Гагарин. Той разговаря с невисок млад офицер. Пита го подробности и получава официален документ за нещастния случай. Детайлите включват “барокамера ..... наситена с кислород”, “малък електрически котлон”, “запален тампон”. Скоро Голяховски вижда фотографията на този офицер във вестниците. “ Това беше Юрий Гагарин и без съмнение човекът с когото тогава бях разговарял”.

Гагарин не успява да погребе своя другар и приятел. Няколко дни след гибелта на Бондаренко, той и останалите космонавти излитат за Байконур – в космоса вече е бил изстрелян последният безпилотен “Восток”.

 

“ Ние с мама, след гибелта на татко живяхме в Звездното градче още няколко години и заминахме в родния Харков – разказва неговият син Александър Валентинович Бондаренко. И той като баща си по-късно става военен пилот. Сега работи в Звездното градче, в Центъра за подготовка на космонавти. Неговият син носи името на дядо си, Валентин и по-думите на баща си също е увлечен от авиацията – Мислехме, че там ще ни бъде по-леко да живеем. Освободихме двустайна квартира и получихме такава в Харков. Помогнаха ли ни ? За татко ни изплащаха около 100 рубли на месец, докато не навърших 16 години. После никой не си спомни за нас ....”

 

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 17 юни 1961 г. за успешно изпълнение на правителствена задача В.В. Бондаренко е награден с орден “Червена звезда” посмъртно.




Посмъртно му е присвоено и званието космонавт. Малко по-рано на 15 април 1961 г. излиза друг указ : “ Да се обезпечи семейството на ст. лейтенант В.В. Бондаренко със всичко необходимо като семейство на космонавт. " Но паметта на властта, както е известно, е къса и недълговечна.

На 24 години Валентин Бондаренко е погребан на гробището Липовая Роща в Харков. До него по-късно са положени майка му, баща му и по-големия му брат.



На обелискът стои стандартен надпис: “ Светла му памет от другарите летци ". Едва в средата на 80-те години се появява приписка 
“ - космонавти на СССР "





Гробът на Валентин Бондаренко







Поклонението на 23 март 2011 година




Гробът на майка му и брат му



Гробът на баща му


Анна Бондаренко нито веднъж за тези 50 години от гибелта на своя съпруг не е давала каквото и да е интервю. И така до началото на април 2011 година, когато застава пред камерата на украинския журналист Андрей Кравченко.



Анна Бондаренко и Валентин Бондаренко - 1959 г., Каунас, Прибалтика

Дори сега, от дистанцията на времето, ще видите в клипа, че на нея и е много трудно да сдържи сълзите си, когато си смомня за Валентин и техните последни мигове заедно:
" Той не каза на никого от нас, че е попаднал в отряда на космонавтите. Той премина комисия, комисията беше сложна. Проверяваха всички роднини, така че всичко да бъде нормално, абсолютно изрядно."
" Събраха се много момчета. Всичките им разговори все около Космоса. Бяха първите. Първия, най-първия отряд. Юра Гагарин, и Герман Титов, и Николаев, и Шонин."







Бондаренко и Гагарин по време на парашутни скокове - 1 януари 1961 г.


" Когато заминаваше, помня, беше ранно утро, на тръгване, взема си довиждане с нас. А мама каза : "Всичко! Това е всичко, край. Той - каза тя - няма да се върне."

След инцидента докарват Анна Бондаренко от Звездното градче и тя успява да види Валентин, целият превързан в бинтове. Той е в съзнание: " Да, той разбра, че съм дошла. Позна ме .... Каза ми : "Е, Анюта, това е всичко." И нас, мен, веднага ме изведоха. В три часа след обед на следващия ден ми казаха, че е починал. "

ВИДЕО_ VIDEO

Понякога си мисля, нека ми простят несъгласните, че Валентин Бондаренко си е отишъл от този свят навреме и щастлив. Иска ми се да е така! Вършел е работата, която харесва, бил е отдаден с цялото си сърце на нея, имал е обична жена, красив син, любящи родители, прекрасно семейство. Бог прибира при себе си млади онези, които най-много обича, за да бъдат близо до него. Траките са вярвали в извечното безсмъртие. Човек просто отивал на друго място. Няма смърт. И в този смисъл Бондаренко полита в Космоса – първи от всичките 20 подготвяни за това!

За онези, които ще продължат във Вселената и за онези, които ще помнят Валентин през годините, ще остане красивият смомен за него, един лунен кратер в съседство с тези на Циолковски и Гагарин ( диаметър 30 км., координати: 17.8 сев. ширина и 136.3 изт. дължина ), игрален филм на режисьора Алексей Герман-младши " Хартиен войник " - получил награда "Сребърен лъв" от кинофестивала във Венеция'2010, училище ( бивше №93, в което е учил ) и улица ( бивша Херцен) в родния Харков.

И една голяма мечта .......










Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belamielami
Категория: Новини
Прочетен: 497595
Постинги: 75
Коментари: 43
Гласове: 112
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031